Турският зам. външен министър пред БНТ: Турция и Украйна не получиха необходимата подкрепа от ЕС

Отказът на България да заплаща газа в рубли и последвалото спиране на синьото гориво поставя пред страната ни различни алтернативи. При всички тях за момента е ясно, че газ има, но неговата цена със сигурност ще бъде по-висока от досегашната, както призна вчера в "Говори сега" енергийният министър Александър Николов. Една от възможностите за доставки на газ е Турция. От връзката с южната ни съседка зависи и дали ще успеем да станем голям разпределител на газ, каквато заявка направи вицепремиерът Асен Василев в Брюксел тази седмица.

Какви са плановете на Анкара и очаква ли страната отново да затопли отношенията си с Европейския съюз - Айше Сали разговаря със заместник-министъра на външните работи на Турция Фарук Каймакджъ.

БНТ: Господин Кайкамджъ, намираме се в кабинета, където е работил и Кемал Ататюрк като военен аташе в България. Той казва нещо, което в някаква степен можем да свържем с форума, на който гостувахте в България и гласи: ако бъде създаден Балкански съюз, той може да отвори пътя към създаването на Европейски съюз. Звучи ли Ви актуално и днес?

Любопитно е, че Ататюрк е сред лидерите, които за първи използват термина Европейски съюз. Годината е 1932 г., а мястото - Анкара, където той разговаря с журналисти от балкански страни. Тогава той си представя съюз, който има своя парламент и дори собствена армия. Сега бихме могли да кажем, че Европейският съюз е един от най-успешните примери за обединение по света. Изключително съм горд, че провеждаме този разговор именно в кабинета на Ататюрк и бих добавил, че другото, за което той мечтае е мир в страната ни и мир по света. Днес турската дипломация полага усилия именно за това. Балканските страни непременно трябва да станат част от Европейския съюз. Сред тях е и Турция, чието членство смятам, че малко е закъсняло. Ако това беше факт преди 10-15 години, днес много конфликти и войни може би щяха да бъдат предотвратени. Като в Ирак и Сирия. Може би и войната, която Русия започна срещу Украйна. Турция е важна за Европейския съюз както по отношение на сигурността, така и за взаимоотношенията между НАТО И Европейския съюз. За съжаление членството ни закъсня заради Кипърския въпрос и това пречи на ползотворното сътрудничеството между НАТО и ЕС.

БНТ: От Турция дойде съобщение, че страната не одобрява идеите за дислоциране на сили на НАТО в Черно море за възпиране на Русия и призовава България и Румъния да действат въздържано. Какво стои зад това?

Това, което е важно тук е следното: има война, а желанието на Турция е възможно най-скоро огънят да бъде прекратен и да бъде постигнат мир. Разбира се, че като една от важните сили в НАТО, ние искаме и Алиансът да бъде силен. Само че е важно да избягваме действия, които биха довели до задълбочаване на конфликта.

БНТ: Кой е най-важният урок, който трябва да си научим от войната в Украйна?

Трябва да се вгледаме много внимателно в причините, заради които Русия започна тази война. Според мен най-важната от тях са конкретните политики на Русия. Но за мен най-важният урок е, че трябва да бъдем единодушни, когато става дума за защитата и сигурността на Европа. И когато говорим за това, въпросът за еврочленството на Турция е още по-важен. Ако се вгледаме назад, Крим е другата тема, при която НАТО и Европейския съюз не успяха да бъдат по-решителни. В контекста на това, до което се стигна. Тази нерешителност е сред лошите примери. Нерешителността е и сред причините тези, които искат да влязат във война, да се почувстват по-смели. Другият урок е, че на страни като Турция и Украйна, които са важни и за енергийната, и за икономическата сигурност на Европейския съюз и дори по отношение на емигрантския натиск, не получиха необходимата подкрепа. Ако Украйна беше член на Европейския съюз, може би днес нямаше да станем свидетели на всичко това и тези, които започнаха войната, нямаше да успеят да се изправят срещу една обединена и единна Европа.

БНТ: Какви бяха посланията, които чухте в София? Според мен сякаш най-важното е, това че когато говорим за Европейския съюз, вече няма как да не говорим и за Украйна.

За мен едното от тях е, че някои страни-членки не трябва да блокират разширяването в името на националния си интерес. Двустранните спорове трябва да бъдат решавани между съответните страни, без това да влияе на еврочленството. Това не допринася за развитието им. Нито пък носи ползи на Европейския съюз. Това няма да ни доведе до никъде.

БНТ: Вие обаче говорите за нормализиране на отношенията между Турция и Европейския съюз. Какво имате предвид?

Ако сравним ситуацията от последните 4-5 месеца с тази от по-рано, сега отношенията между Турция и Европейския съюз са много по-живи. Европейският съюз вижда значението на Турция и нейната тежест по отношение на външната политика. През последните 3 години отношенията бяха замразени и обтегнати - и по отношение на диалога, и по отношение на борбата с тероризма и емигрантския натиск. Сега покрай войната между Русия и Украйна важната роля на Турция по отношение на сигурността на Европа отново беше видяна и започна все повече да се говори по въпроса. Другата тема на дневен ред е енергийната сигурност. Турция е една четирите важни енергийни връзки за Европейския съюз. През нашата страна минава един от газовите коридори. Турция от години говори за включването на залежите в Средиземно море към този коридор.Покрай напрежението, свързано със залежите на газ и петрол край Кипър, Турция предложи организирането на Средиземноморска конференция и поставянето на началото на сътрудничество, но пред 2 години нямаше напредък. Сега отново се заговори за диверсификация на източниците и се засилва интересът към тези в Средиземно море. По отношение на икономиката - трябва да помислим за възстановяването на икономиките след пандемията и подписването на актуализирано митническо споразумение ще допринесе за това. Ние сме един от петте най-важни търговски партньори на ЕС. Освен това, когато перспективата за еврочленство на Турция се засили, това ще даде тласък и на реформите в страната. Това е валидно за всички страни, които са кандидати за членство. Резултатите от последните проучвания показват, че 79% от турското население подкрепя членството на страната ни в Европейския съюз , а 65% са убедени, че можем да изпълним критериите. И в същото време очакваме справедливо отношение.

БНТ: Ще се превърне ли Турция в новата енергийна сила в Европа?

Винаги сме казвали, че сме сред ключовите страни за енергийната сигурност на Европа. За час и половина със самолет можете да достигнете до 70% от залежите на въглеводороди в света. Ние сме енергиен хъб. За съжаление заради Кипърския въпрос, години наред не можем да постигнем напредък по отношение на сътрудничеството в областта на енергетиката. Имам предвид, това че през нашата страна преминават важни газови коридори и когато разполагаме с тази възможност, когато в ръцете ни има такива източници, защото да потопим в Средиземно море 8 милиарда евро? Това въобще не разумно. Освен залежите на хидрокарбон, трябва да говорим и за преминаването към зелена икономика. На челните позиции сме и по отношение на възобновяемите източници на енергия. 54% от нашата енергия е възобновяема и по този показател сме на пето място в Европа. Имаме сериозен потенциал и по отношение на зелената енергия.

Гледайте повече теми от "Говори сега"