Живот със затруднен достъп: Как ще се реши 30-годишен проблем за едно семейство от гоцеделчевското село Буково?

Повече от 30 години жена с детска церебрална парализа от гоцеделчевското село Буково живее с ограничен достъп до дома си. Причината е стара плевня, която препречва пътя и не позволява до къщата да достигнат линейка, пожарна или друг по-голям автомобил.

Дори този път до дома на семейство Арнауд не съществувал преди години. До къщата им имало само козя пътечка.

Дидие Арнауд, майка на Невсе: "Оставяме колата долу на улицата. Нарамвам детето на кръста и от тук нагоре излизах."

Невсе Арнауд: "И помня, че вече като пораснах, така почвах да се чувствам неудобно и я карах да ме свали, защото виждах, че е трудно и на нея."

Така живеят 17 години, докато бившият областен управител Муса Палев изпраща техника, която разширява пътя, а хората изграждат подпорна стена. Но трасето остава тясно, заради стара плевня, която го препречва. Автомобилът им едва минава, а за пожарна и линейка достъпът е невъзможен.

Невсе Арнауд: "Тука се беше запалил комина и нямаше как да дойде пожарна. И комшиите, които тук бяха наблизко, се опитаха по какъв ли не начин да дойдат да гасят с кофи, с каквото могат. И кой после ще ни помогне като къщата ни изгори? Те толкова години един проблем не могат да решат."

Няколко пъти се налагало да викат линейка, но тя спирала на 300 метра от дома им.

Дидие Арнауд, майка на Невсе: "Свекървата ми я уби един овен. Е, тук е, там пред вратата, линейката не можа да дойде. Мъжът ми... един път му стана лошо. Беше му паднало ниско кръвното. Пак се обадиха за линейката, на ръка го свалиха до пътя долу."

Дърва за огрев, мебели и всичко нужно за дома им – цял живот семейство Арнауд пренасят на гръб.

Дидие Арнауд: "Дърва - на рамо, всичко наръки. Тук докара детето спалня, други работи - хладилник, печка. Долу ги сваляме. Мъжът ми е тука падна с матрака. Комшийката дойде и вика какво става. Викам той падна. И дойде и ни помогна. Много трудно съм прекарала тук. И четири пъти съм оперирана и не мога повече да карам."

А Невсе, въпреки двигателните затруднения, които има, не спира да учи и да се развива. Завършва четвърто висше в Югозападния университет. От скоро е сгодена и мечтае да стане учител.

Невсе Арнауд: "Искам да си следвам мечтите и да продължавам напред. И най-болезненото е това, че трудностите не идват от това, от състоянието ми, а от това, че нямаме нормален достъп до дома ни. Аз не искам съжаление. Аз искам да се реши този проблем."

През годините семейството е подавало десетки жалби, молби, подписки до различни институции.

Шабан Бошнак, годеник на Невсе: "Кореспондираме, обещаваме, даваме срокове и не ги изпълняваме, което наистина е жалко."

Невсе Арнауд: "Ние сме хора с увреждания, което още повече показва, че трябва да имаме нормален достъп до дома ни. Това не е привилегия. Това е основно човешко право."

От общината в Гоце Делчев казаха, че са предприели действия за премахване на селскостопанската постройка, която препречва пътя.

инж. Иван Стефанов: "Община Гоце Делчев, както предполагам и другите общини в България, имат проблеми когато се стигне до премахване на такива сгради. Винаги се тръгва по една дълга процедура. Първо с констатации, после с процедура по обезвъзмездяване на самите собственици. В момента ние сме почти по средата на самата процедура. Направено е геодезическо заснемане да се докаже, че наистина тази сграда е влязла в улицата."

Общинският съвет трябва да постанови процедура за определяне на стойността на самата постройка, сумата да се изплати на собствениците ѝ и плевнята да бъде съборена. От общината се надяват това да се случи до края на годината.