Животът в Калиакра през 14-и век и за какво са слагали кремъци в гробовете

Мария Чернева
от Мария Чернева
20:50, 24.08.2021
6364
Чете се за: 03:45 мин.
Новини от миналото
Слушай новината

Разходката ни в миналото днес ни води в Калиакра. Неизвестни данни за живота през трудния 14-и век постепенно разкриват археологическите проучвания там.

Това е времето на деспот Добротица, който успява за създаде силно царство, последното попаднало под османско владичество.

Съдбата тук се е намесила съвсем ясно. От огромната територия на Калиакра учените започнали проучването на този малък участък случайно. Пръстта след порой се свлякла и разкрила черепа на един от погребаните тук.

"Млад мъж. Виж, още не са му изтлели гези шайбите, които захранват костта", каза доц. Бони Петрунова, ръководител на археологическите разкопки, НИМ.

Този малък участък, който учените проучват вече няколко години, пази историите на неизвестни досега събития от 14-и век - бурно време, в което изпъква фигурата българския владетел Добротица.

Богати погребения, скрито имане. Като че ли не може да се иска повече. Но винаги има и още.

"А това, което всъщност ме изненада, са ето тези надгробия. Аз поне не бях заварвала надгробни камъни по този начин. А тук вече сме го разчистили, много ясно се вижда пак е детско гробче, което е запазено малко от черепа, запазено е дървото от сандъка, в който е положено детето. Надгробните камъни са три, взети от античните градежи. Вероятно всичките гробове са били обозначавани така. Но трудно се запазват до наши дни. Вторият гроб също изглежда малък", разказа доц. Бони Петрунова.

Гроб номер 122. То е на дете. Внимателното му проучване ще разкаже още истории.

"Демира го чисти. В момента почиства черепа, бавно върви, защото има кремъци. А, ето това е интересна практика, която е много характерна тук за Северното Черноморие, това поставяне на кремъци в гробовете по няколко причини. Един път, защото кремъкът замества роднините, друг път защото кремъка произвежда огън, те предотвратяват евентуално превъплъщаване на мъртвото тяло, те са апотропей", каза доц. Бони Петрунова.

Много бързо излиза още едно кремъче, металотърсачът засича и бронзови обички. Копче, вероятно сребърно, пък излиза при разчистването на гроба на младия мъж в съседство.

"Сега, единственото, което не можем да кажем е, дали е българин или венецианец. Защото тук открихме в този участък, в този некропол много данни за чужденци", каза доц. Бони Петрунова.

А тази врата към миналото едва се е открехнала. От античността до средновековието обруления от стихиите нос е събрал истории за приключения, съкровища и героични мъже от Лизимах до Добротица, от Тириза до Калиакра, последната българска твърдина паднала под османско владичество.

ВИЖТЕ КАКВО ОЩЕ РАЗКРИХА АРХЕОЛОЗИТЕ ЗА ЖИВОТА В КАЛИАКРА ТУК

Свали приложението BNТ News
Свали приложението BNТ News
Топ 24
Най-четени
Надраскаха с нацистки символи оградата на Софийската синагога
Надраскаха с нацистки символи оградата на Софийската синагога
Президентът удостои военнослужещи с висше офицерско звание
Президентът удостои военнослужещи с висше офицерско звание