България влиза в процедура по свръхдефицит - какви са причините и последиците? (ОБЗОР)

България влиза в процедура по свръхдефицит. Това обяви премиерът Румен Радев в началото на днешното правителствено заседание. На страната ни ще бъдат наложени мониторинг и евентуални санкции от ЕК. Коментари има и в парламента – какви са причините и последиците, и то на фона на очакваните бюджетни процедури за тази и следващата година?

• Реакции в парламента след решението на Брюксел за процедура по свръхдефицит срещу България

Ако дефицитът на една държава - членка на ЕС, надхвърли 3%, а съотношението дълг спрямо БВП прескочи 60%, то тогава тя може да попадне в ситуация на прекомерен бюджетен дефицит. Мярката се налага от ЕК, за да дисциплинира съответната държава и да я принуди тя да се върне към референтните рамки в срок от 6 месеца, след като бъде задействана. Ако и до този период тя не отстрани нарушенията във фискалната си дисциплина, тогава се налагат санкции, които са 0,05% от БВП.

Премиерът обвини предишните управляващи, че заради тяхната финансова политика влизаме в процедурата по прекомерен дефицит.

Румен Радев, министър-председател: „Нашият дефицит е доста над 3% и ще ни бъде наложен регулярен мониторинг и ограничителни мерки с възможни санкции, според изчисленията и реалните данни към Европейската комисия. Дефицитът за миналата година е бил доста над 3%, както лъжеха, за да постигнат поставената цел за влизане в еврозоната. А тази година дефицитът ще бъде още по-голям. Тоест балонът се спука. Това е тежкото наследство, което получаваме в резултат на безхаберие, некомпетентност, волунтаризъм, популизъм и грабеж. Ще направим всичко възможно през следващите години да вкараме бюджета в някакви нормални рамки, но отсега искам да съм ясен, че това никак няма да е лесно."

От ГЕРБ отхвърлиха обвиненията с аргумента, че при кабинета "Желязков" дефицитът е покривал Маастрихтските критерии.

Владислав Горанов, ГЕРБ-СДС: „Годишното изпълнение на бюджета за 2025 г. е 3,5% дефицит, който е в рамките на правилата заради дерогацията на военните разходи. За 2026 г. нямаме отчетен дефицит, защото годината е почти преполовена, но има още половината от нея. Ние очакваме да предложат всички възможни разумни мерки, които да отговорят на анонсите им от предизборната кампания, че ще нормализират фиска и няма да вдигат данъците.“

ДБ и ПП предложиха мерки за стабилизиране на финансите при изготвяне на бюджета за тази година.

Йордан Иванов, ДБ: „На първо място – освобождаване поетапно на пенсионерите от системата на Министерството на вътрешните работи. На второ място – държавните служители да започнат да се осигуряват, както всички български граждани.“

Асен Василев, ПП: „Изход от тази ситуация е бюджетът за тази година да бъде приет при реалистични параметри с 3% дефицит, съответно процедурата ще бъде прекратена и няма да има никакви последици за България, ако тази година сме ок. Но трябва да се направи реалистичен ръст на приходите, реалистични разходи и да не се вдигат заплати в бюджетната сфера с 50, 60%, 70%.“

Според „Възраждане“ проблемът е в приемането на еврото и „фалшифициране на фискални данни“.

Цончо Ганев, „Възраждане“: „Предупреждавахме, че влизането ни в еврозоната ще бъде изключително тежко и цената ще я платим всички ние като граждани.“

От „Прогресивна България“ увериха, че работят за стабилизиране на финансите.

Петър Витанов, „Прогресивна България“: „Ние вече предприемаме мерки за свръхдефицита. Знаехме, че положението е тежко, драматично. Тази информация циркулираше от доста време. В крайна сметка вече е официализирана. Официално сме в процедура по свръхдефицит, установена от ЕК, което предполага задълбочен мониторинг и прилагане на непопулярни мерки, такива каквито има в Румъния. Надявам се да не се стигне дотам. Чрез икономии и подобряване на ефективността да успеем да влезем в заложените дефицити."

От ДПС не коментираха.