Български журналисти бяха отличени в Милано/Кортина

Едно специално събитие се проведе преди дни в Милано – церемония, посветена на журналисти с изключителен принос в отразяването на най-големия спортен форум на планетата. На нея бяха отличени представители на медиите, проследили 10 или повече Олимпийски игри в своята кариера, а сред наградените имаше и двама българи.

Това са операторът на Българската национална телевизия Николай Балкански и журналистът от вестник „24 часа“ Георги Банов. Церемонията се състоя във военното училище в Милано и събра десетки ветерани на олимпийската журналистика от цял свят. Особено впечатляващо бе присъствието на 84-годишния италиански фотограф Джулиано Бевилакуа, отразил цели 30 Олимпийски игри – постижение, което звучи почти невероятно.

Отличията на българските журналисти имахме честта да приемем лично от легендата на алпийските ски Алберто Томба – трикратен олимпийски шампион, 50-кратен победител в стартове за Световната купа и една от емблематичните фигури на зимните спортове. Само преди дни той запали и олимпийския огън в Милано – символичен жест към хората, посветили живота си на олимпийското движение.

"За нас това бяха общо 16 Олимпийски игри – 9 зимни и 7 летни. Вече дори се броим за ветерани, макар че в световната класация по брой отразени игри сме някъде около първата дузина. Но, трудно някой ще достигне рекорда от 30 Олимпиади на италианския фотограф", каза Банов.

"Първите Олимпийски игри остават най-запомнящи се – не само защото са първи, а защото срещата с олимпийската атмосфера е истинско преживяване", каза Балкански.

"Студът в Зимни олимпийски игри 1994 например е нещо, което никога не може да се забрави. Дори и сравнявайки с по-нови домакини като Зимни олимпийски игри 2022 и Зимни олимпийски игри 2018, Лилехамер остава уникален със своята атмосфера и сурови условия", добави Банов.

"Най-емоционалната Олимпиада за мнозина остава именно Пьончанг. Причината – огромното предизвикателство да се работи с минимален екип, който трябва да отразява събитие с мащаб, сравним с този на тридесет души", каза Балакански.

"Олимпиадата винаги е малък хаос, в който трябва да си изключително подготвен, но същевременно това са и най-вълнуващите мигове в живота на един спортен журналист. Как да се забрави моментът, в който Екатерина Дафовска спечели олимпийската титла в Зимни олимпийски игри 1998? Да бъдеш на стадиона и да видиш този успех на живо е преживяване, което остава за цял живот. Златните медали и отличията на българските спортисти не се преживяват само от тях – те се изживяват и от журналистите, които ги следват, описват и споделят с публиката. Понякога емоцията е толкова силна, че човек не може да я скрие – виковете от трибуните идват спонтанно, от сърце. Крещял съм", добави Банов.

Дали това се учи или е вродено?

"Вероятно е вътрешно усещане. Ако страстта към спорта не идва отвътре, трудно може да бъде изиграна", каза още Балкански.

Подробности вижте във видеото!