Последните 30 години българският баскетбол се лута във времето и пространството и като топчето в сферата на спор тото търси изхода. Така създадената галактика обаче цикли на едно място и то недалеч от дъното. Едни същи имена сменяха позициите си или в управлението или в практическата треньорска дейност.
Росен Барчовски и Константин Папазов са неизменно в първите редици. Георги Божков и Стефан Михайлов укрепваха гръбнака на женското направление, а Петко Маринов търсеше талантливи момчета, докато Сашо Везенков крепеше Империята Ботевград.
Тони Дечев, Людмил Хаджисотиров, Любомир Минчев допълваха палитрата на клубно и национално ниво, а като управленци пирамидата завършват авторитетните имена на Георги Глушков и Коста Илиев.
Адриатическа лига, Балканска лига и други подобни обогатяваха календара покрай евротурнирите на ФИБА. На практика дейност има, всичко се развива, но резултати няма.
Съсипаха я тази държава, ще кажа песимистът, може още - възкликва оптимистът.
Преди пет години изведнъж по бреговата ивица на Черно море се появи странен бриз, който донесе купата на България на бургаския Черноморец и достойно участие във финала на първенството за „акулите“ срещу Балкан, националната купа и достойно участие във финала за варненският Черно море Тича срещу Рилски спортист. В Бургас от Университета на Северна Каролина, където се дипломира, долита Васил Евтимов.
През дългата си професионална кариера Евтимов работи в изградени структури с легенди в треньорското поприще. И така, тихо, без много шум, Черноморец и Черно море Тича възкръснаха за кратко време и се спомниха за славното минало.
Значи, можело, трябва да се смени галактиката и да се слезе на земята.
Автор: Ценко Симов, БНТ.
Гледайте НА ЖИВО спорт безплатно на:
Полската служба за защита на държавата е неутрализирала дрон, летял над чувствителни правителствени обекти
Чуй новините
Подкаст
