Британец се завърна у дома след 28-годишно околосветско пътешествие

28 години. Четири континента. Десетки държави. И една мечта, която не се побира в границите на възможното. Преди почти 3 десетилетия Карл Бушби тръгва пеша от Южна Америка, преодолява джунгли, ледове, морета, затворени граници и раздяла с близките си. По пътя си минава и през България. А, вчера последните му крачки го отведоха до дома му. Биляна Бонева разказва една история за упоритостта, цената на мечтите и целия свят, който понякога е нужен, за да стигнеш до себе си.

За Карл Бушби така звучи преоткриването на собственото аз. Отдавна е спрял да брои крачките към дома.

Карл Бушби, пътешественик: „Казват, че за да отгледаш едно дете, е нужно цяло село, но в моя случай, за да стигна дотук, ми беше необходим целият свят. Толкова много хора ми помогнаха – от отделни хора до цели държави, за да мога да се завърна тук.“

Пътят го отведе до дома на майка му.

Карл Бушби, пътешественик: „Сигурен съм, че никой досега не е бил посрещан у дома по този начин. Това е направо безумие!“

Военната служба и загубата на приятели го накарали да се предизвика, да провери възможностите си. Житейското му пътешествие започнало на 1 ноември 1998 година. Тръгнал от Южна Америка, а крайната му цел била родният му град Хъл в Англия. Поставил си две условия, които си обещал никога да не нарушава.

Карл Бушби, пътешественик: „Първото правило беше, че нямах право да използвам никакъв транспорт. А второто – че не мога да се прибера у дома, преди да стигна крайната точка пеша или с плуване.“

За 28 години не нарушил нито едно от условията.

Карл Бушби, пътешественик: „Беше изключително трудно изпитание и невероятен начин на живот. Светът ми казваше, че това е невъзможно. Аз обаче бях почти напълно убеден, че може да бъде постигнато. И именно това беше основният мотив през цялото време.“

Първоначално планирал пътешествието му да продължи 12 години. Войни, политически режими и пандемията от COVID обаче объркали плановете му.

Карл Бушби, пътешественик: „Събуждаш се някъде, събираш багажа и продължаваш към следващото място. Така протича един обикновен ден.“

Но в пътешествието му имало и доста необикновени дни. Сред големите предизвикателства били преминаването на джунглата Дариен между Панама и Колумбия, както и преодоляването на Беринговия проток. Руските власти обаче го арестували за незаконно влизане в страната. Мечтата му го изправила и пред голямото изпитание да прекоси Каспийско море. Трябвало да го преплува заради политическите ограничения и невъзможността да продължи по първоначалния сухоземен маршрут през Русия и Иран. Той прекарал 31 дни в морето, като прекарал почти 130 часа във водата. Почивал си на придружаващата го лодка.

Карл Бушби, пътешественик: „Всъщност плуването е най-нежеланият сценарий. Просто мразя да плувам. Изобщо не ми харесва, а и не мога да плувам. Казвам, че плувам като котка, хвърлена във вана. Не е смешно, положението е сериозно, но понякога просто трябва да направиш каквото се налага.“

Но не физическите препятствия и опасностите са тежали на Карл през 28-те години, а самотата.

Карл Бушби, пътешественик: „28 години – и ето ни тук. Последният ден, този последен миг. Цяла седмица е изпълнена с последни неща – последната нощ в палатка, последният ден, в който вървя сам по пътя. След 28 години човек не би могъл да иска нищо повече от това. Днес е последният ден. Никога не съм си представял, че след 28 години ще стигна до този момент.“

Постигнал целта си и сбъднал мечтата си, Карл казва, че вече е „време да порасне и да стане нормален възрастен човек“. Ще си търси работа и ще вдъхновява хората да мечтаят и да сбъдват мечтите си.