Диамантите на Хиос: Как мастиковите дървета сбъдват мечти и обединяват хора от цял свят

На един от хълмовете в южната част на гръцкия остров Хиос, между камъните в стръмнината, расте вълшебна мастикова гора, в която всяко дърво си има име. Виси на дъсчица, захваната с шнур от двете страни.

Лемоня, или Леня, както я наричат умалително, дълги години е работила в архитектурно бюро в Атина.

„Работех дълги часове пред един компютър и създавах проекти. Един ден осъзнах, че този кръг е затворен за мен и реших да избера земеделието. И ето, че сега се занимавам с отглеждане на маслинови дървета, произвеждам зехтин, маслини и мастикова смола“, разказва Леня.

Всъщност, тя прави нещо повече – помага на уникалните мастикови дървета да намерят своите осиновители по всички континенти, а на хората по света - да се свържат с нейния остров завинаги.

Мастикопроизводството връща много млади хора на острова, благодарение на програмите от Европа, които помагат за развитието на този отрасъл.

„Идеята за осиновяване на дърветата се роди внезапно, докато работех на мастиковите полета. Когато си в този кръговрат и полагаш тежкия труд, от който имат нужда тези специални дървета– тогава умът започва да броди свободен и да търси различни идеи, и някъде там се появи тази нужда - от една страна да достигне мастиковата смола до повече хора, да могат я подържат в ръцете си, но и да се свържат с тези дървета, които единствено тук от целия свят дават своята ценна смола“, споделя за идеята си Леня.

За да се отблагодари със своите безценни сълзи, наричани още Диамантите на остров Хиос обаче, мастиковото дърво има нужда от много грижи през цялата година. Дърветата се кастрят и оформят така, че стволовете им да съберат сила, а после от малките разрези върху техните „вени“, както казват тук – да потече смолата им.

„Всичко това се прави много рано сутрин, защото при нас лятото не можеш да си на полето при тази жега. Същото важи и при събирането на смолата. Защото, когато се покаже слънцето, смолата се топи и се разваля. Затова трябва да е по хлад. В началото събираме това, което наричаме пита – най-големите парчета смола и след август месец продължаваме да бродираме дървото – така наричаме правенето на разрези - между един и три пъти, в зависимост от времето. Събираме всичко и го отнасяме у дома, обяснява за трудоемкия труд в гората Леня.

Когато смолата се събере – работата продължава.

„През ноември започва почистването – пресяването на мастиковата смола, за да се махнат клечиците, камъчетата, листенцата и чак след това започва нейното измиване, изсушава се отново и малките парченца смола веднага се предават за изкупуване на Асоциацията на мастикопрозиводителите, а големите, така наречените пити, се чистят още веднъж, на ръка, докато станат кристално чисти, обяснява Леня.

В първия брой на "Европейци": Островът на мастиката Хиос и неговите диаманти

Компютърът й в малката й къща в село Меса Дидима на остров Хиос често прави връзка със стотиците осиновители от далечни държави.

„Първо създадохме сайта, в него разказваме за дървото, за начина, по който го отглеждаме. Човек, който се интересува, научава как да си осинови дърво. Аз получавам неговия мейл, изписвам името на табелката, избирам дървото, снимам и изпращам на мейла им снимките на тяхното дърво. И след това хората започват да получават известия от мен за това кога и какви грижи се полагат за дървото им. Пакетът, който получават, съдържа мастикова смола, около 50 грама, което е близо една трета от реколтата на дървото, удостоверение за осиновяване, съвети как можеш да използваш мастиковата смола и едно живо клонче от тяхното дърво“, разказва Леня.

Как се ражда идеята за осиновяване на мастиково дърво?

„Започнахме да подготвяме интернет страницата, но искахме тя да не бъде една обикновена страница – с много текст, който да описва всичко. Искахме да има много картина и понеже съм любител фотограф – за една година снимах цялата процедура по производството, заедно с всички работници. Събрах този материал и постепенно беше направен сайта с тази идея – да има страница с много картина, със сълзите на Хиос, с дърветата, с морето и планината, за да има една обща картина както за мастиката, така и за острова“, споделя ни Леня.

В мастиковата гора с осиновените дървета съседстват американци с португалци, холандци с японци, шведи с канадци... Оказва се, че има място за целия свят върху една шепа земя, твърда като камък.

„Когато ми писа първата осиновителка, нямате представа колко се зарадвах – тя беше испанка, беше се лекувала от сериозно заболяване с лекарство, което съдържа екстракт от мастика, затова така възторжено ми писа и написа също една статия за нас“, не крие емоциите си от инициативата Леня.

Смолата на скиноса овкусява ястия, ароматизира гръцкото узо, използва се в козметиката, но и е изключително търсена за производството на различни лекарства. Търсенето надхвърля предлагането, защото мастиковото дърво е оскъдно на реколта, а смолата му след тежък труд е едва около 150 до 300 грама. И затова някои спомени за нея още лютят на очите.

„Аз съм от семейство на мастикопроизводители, когато бях малка и идваше време да се почисти мастиковата смола и искаха да помагам-аз винаги си измислях, че ми люти на очите, за да може да си играя навън. И още един спомен имам - как мама слагаше парченце мастикова смола върху едно въгленче, за да мирише хубаво, цялата къща се изпълваше с аромата на горещата смолата, великолепен аромат“, връща се в детските си спомени младата жена.

Аделина Радева разказва историята на мастиковите дървета от Хиос тази вечер в „Европейци“

Днес Леня мечтае нашироко из своите мастикови полета и не тъгува за града.

„Бих искала така да развия нещата тук, така че мястото да може да се посещава, да идват осиновителите, да им представяме работата на полето. Най-много искам да направим една среща, може би през лятото, да се съберем тук на село осиновителите от различните страни по света, да се съберем на един празник, с традиционни мастикови продукти“, чертае идеите си за бъдещето Леня.

И това сигурно ще се случи точно така – както от една идея се появи и музеят на мастиката на Хиос, и хубавият път до него, и новият модерен научен център, който ще заработи скоро, за да помага на още повече хора за отглеждането на дърветата и приложението на смолата им. Всичко това с помощта на европейското финансиране и качествени проекти. Но за това ще ви разкажем скоро.

"Европейци" е проект на Българската национална телевизия, който разказва кратки истории на хора от цяла Европа. Хора, които с идеите и мисленето си променят света, градовете, местата, в които живеят. Фокусът е върху оригиналната мисъл, мащабните и смели хрумвания, които се превръщат в печеливши формули. Предаването ще показва лицата на промяната в Европа и ще разказва по модерен визуален начин техните истории. Рубриката се излъчва с подкрепата на Европейския съюз.

Гледайте „Европейци“ всяка събота веднага след централните новини на БНТ 1 в 20 ч.

Автор: Аделина Радева