Израел обяви разширяване на сухопътната офанзива и предупреди всички на юг от река Захрани да се евакуират
Франция поиска спешно заседание на Съвета за сигурност на ООН за ситуацията в Ливан. Това стана след като Израел превзе стратегически връх с емблематичен средновековен замък. Операцията на израелската армия представлява най-дълбокото ѝ навлизане в Ливан от повече от 25 години.

Израел разшири сухопътната си офанзива в Ливан и предупреди всички на юг от река Захрани да се евакуират.
Това стана след като армията потвърди, че е превзела замъка Бофор, строен от кръстоносците през XII век, на 100 километра от Бейрут и стратегическа точка на висок хребет над река Литани. Израелските военни ще останат в крепостта като част от зона за сигурност.
Министър-председателят на Ливан Науаф Салам обвини Израел, че води политика на "изгорена земя".

Израелският премиер нарече превземането на замъка "драматична промяна" в кампанията срещу Хизбула.
Бенямин Нетаняху, министър-председател на Израел: "Нашите героични бойци превзеха аванпоста Бофор. Те гордо издигнаха там знамето на Държавата Израел. Преди 44 години това място беше символ на героична битка на нашите бойци, но беше и символ на дълбоко разделение. Днес се завърнахме в Бофор по различен начин – обединени, решителни и по-силни от всякога."
През 70-те години на миналия век "Организацията за освобождение на Палестина" превзема древната крепост като изгодна позиция за ракетни атаки срещу северните израелски общности. На 6 юни 1982 г. Израел започва военна операция и превзема замъка. Посещава го премиерът Менахим Бегин. Израел превръща цитаделата в силно укрепен фронтови пост и остава там до изтеглянето си от Южен Ливан през 2000 година.
Войната в Близкия изток: Тръмп е поискал промени по потенциалната сделка с Иран
Техеран обяви, че няма да има споразумение с Вашингтон, ако не се гарантират правата на иранците
Конфликтът в Близкия изток: САЩ може да освободят 12 млрд. долара от замразени активи
Президентът Йотова: Приоритетите на Европа не трябва да бъдат за сметка на кохезионната политика