Конференцията за климата на ООН: Надежди и критики към формата КОП31

Днес започва 31-вата Конференция на ООН за климата, а домакин на формата е съседна Турция. Над 190 страни ще участват в глобалната инициатива, а очакванията са за конкретни стъпки, които държавите да поемат. Подробности, критики и надежди от конференцията?

Ябълката на раздора на конференцията е именно как ще се финансират международните усилия за намаляване на вредните емисии. Очаква се страните с по-голям брутен вътрешен продукт да поемат конкретни ангажименти за финансирането на зелени проекти в по-бедните държави.

Към момента липсват ясни стъпки, които да последват след резолюциите от предни климатични конференции.

Ялчин Рафиев, главен преговарящ: „Най-важното е да имаме баланс по точките на Парижкото споразумение за климата. Значи адаптация, намаляване на емисиите и финансиране – те са еднакво важни и решенията на конференцията трябва да показват този баланс.“

Другият основен проблем е липсата на съгласие за официална „пътна карта“ от миналогодишната КОП30 в Бразилия как страните-членки на ООН да спрат поетапно изгарянето на изкопаеми горива. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш нарече тазгодишния формат „моментът на истината“.

Том Хейл, професор в Оксфорд: „Големият въпрос пред страните ще бъде относно финансите. В света се надига нуждата от финансиране не само заради щетите от Ел Ниньо, но и заради липса на икономически растеж и ограничения в бюджетите. Мисля, че много от идеите на тази конференция ще се фокусират върху частния сектор. Това е дългогодишен проблем на конференциите за климата, не могат да заинтригуват частниците. Решението е в това да се направят политически рамки, които не само позволяват, но и окуражават частния капитал да се насочи към климатичните цели.“

Не липсват и обвинения към някои световни лидери – германският канцлер Фридрих Мерц беше остро критикуван от климатични активисти, защото не може да присъства на конференцията заради „лични ангажименти“.

Глобалното затопляне вече е по-сериозен проблем от предишните прогнози. Дори най-оптимистичните сценарии предвиждат повишаване на средната глобална температура с 1,7 или 1,8 градуса спрямо прединдустриалните нива до средата на века.

А според доклад на ООН до края на века това покачване ще е най-малко с 2,6 градуса - значително над целта на Парижкото споразумение за климата от 1,5 градуса.