Ще бъде ли спасен Чешкият център в София?

В пролетния понеделник група двайсетина годишни излизат да спасят институция, четири пъти по-стара от тях. Биляна и Мая чули, че ще затварят Чешкия център. Организирали протест. И ето - на метри от входа, паркът е пълен с хора.

Мая Петкова: "За какво се борите?
Борим се Чешкият център в град София да продължи своята дейност."

Биляна Петкова: "И българите, и чехите осъзнават, че това са два народа, които имат много силна връзка помежду си, и тя е започнала именно по линия на културата. Това е уникално като взаимодействие. Затова считаме, че то трябва да се запази."

Не са сами. На протеста идват десетки студенти, артисти, културни дейци, учители. Добромир Григоров преподава чешка литература в Софийския университет. В аудитория “150” разказва за Хавел, за Кундера и борбата за свобода и демокрация. А тези млади бохемисти слушат за чешката съдба и мислят за България. За тях центърът на улица “Раковска” не е просто емблематична сграда, а символ.

Добромир Григоров: "В професионален план за мен това е много важно място, защото в България за последните 20 години са преведени поне 200 чешки книги, художествена литература, повечето от които са представени там. Това е естественото им място, където те да бъдат огласени. Една такава институция изключително много помага на всички университети, които се занимават с хуманитарни специалности и чешка култура. Аз да бъда тук е нещо съвсем естествено."

Чешкият център отваря врати преди 77 години. От комунизма до днес поколения българи идват тук на изложби, кинопрожекции, литературни срещи. Тръгват си с ценни книги, грамофонни плочи, картини, понякога с бижута. Центърът е само една от чешките следи в съвременна България. От наследството на фамилия Прошек и творбите на Иван Мърквичка до делото на Константин Иречек редица чехи оставят траен отпечатък у нас.

Мина Зехирова: "Чешко-българските отношения са много тесни. Още след Освобождението идват много чешки дейци, които са отговорни за голяма част от българската архитектура, образование, наука, култура и съвременния облик на България. Не трябва да се забравят тези отношения. Този диалог трябва да продължава и да има културна среда за бъдещите бохемисти, слависти и хора на културата изобщо."

Тони Николов: "В съвременния свят повече врати се отварят или се затварят? За съжаление повече врати започнаха да се затварят напоследък и те се затварят именно в културата. Чувал съм от поколения кинорежисьори, писатели какво е било около 1968 г. за тях Чехия. Дори в есетата на Георги Марков - той си тръгва от България, защото пише две пиеси, които тогавашната идеология и власт определя като чешки, което значи свободомислещи, разкрепостени, носещи духа на свободата. Изведнъж, аз си давам сметка, тези невидими нишки, тъкани в продължение на години, да бъдат прекратени и да ги загубим в двореца на Минотавъра."

Днес в Чешкия център е тихо. Залата и салонът са празни, а бъдещето - под въпрос. Няма финансиране. Чешкото външно министерство реши да намали субсидията за културната си мрежа. Това лято ще затворят врати филиалите в Милано, Стокхолм и Тбилиси. Очаква се софийският да ги последва в края на юли. В позиция до “Панорама” от централата на организацията признаха, че намаленият бюджет ги е накарал да се съобразят “с настоящите възможности на чешката външна политика”.

“Нашата цел е да осигурим дългосрочната устойчивост на Чешките центрове като цяло и да запазим ролята им в представянето на Чешката република в чужбина. Добре осъзнаваме важността на работата, извършена досега от Чешкия център в София, и стойността на успешно изградените тук взаимоотношения. Окончателното решение ще бъде на министъра", заявиха оттам.

Тези хора не са изгубили надежда. Протест имаше и в Прага, а хиляди подписаха петиции срещу затварянето на центъра. Но чешкият дисидент и бивш посланик в София Петр Поспихал вярва, че е нужно повече от гражданска позиция. През 2017 г. Поспихал представи колекция от самиздат книги на Софийския литературен фестивал.

Петр Поспихал:"Центърът си е чешки като наименование, култура и послание. Но той е част от София и България. И там е важен. Затова трябва България да покаже интерес. Не само демонстранти, а самата държава да покаже на чешката страна, че за нея е важно Чешки център със своята особена традиция да продължава. Ако българската политическа репрезентация се заеме с това в посока премиерa Бабиш, според мен има големи шансове да пробие със своето желание. Защото кой иска да каже, че не го интересуват двустранните отношения? Никой няма да го каже! Тоест нека търсим пътища там, където в началото не ги виждаме. Според мен ги има. Пробвайте!"

Битката им продължава. Кристина иска центърът на остане отворен и за дъщеря й Сияна.

Кристина: "Това е институция, която осъществява много ценен културен мост между двете държави и в името на това, че и нашите деца живеят в един глобален свят, бихме искали да продължи да съществува, за да могат и те да се докоснат до тази култура."

Добромир Петков: "Много лесно се събарят мостове винаги. Трудно се строят мостове. Ние се опитваме да запазим този построен мост днес тук."

Мая Петкова: "За нас е важно да съхраним добрите отношения едни към други и да имаме поле за изява."

Биляна Петкова: "Винаги трябва да полагаме акцент върху това, което ни свързва и сплотява. Именно културата е това нещо, което го прави."

Мина Зехирова: "Човек не бива да се предава. Чешкият народ също има нелека съдба като нас и, макар и малко по-различна в историческо отношение, това са също хора, които се борят за това те да оцелеят и това тяхната култура и мястото им в света да бъде видяно, чуто и да просъществува и за в бъдеще. Това е нещо, което можем и ние като българи да научим - че трябва да отстояваме нашата позиция и въобще културното си наследство."

Тук - в разцъфналата градинка на “Кристал” - позицията им е ясна. Сега очакват чешкия отговор. В центъра на София не искат да се сбогуват с духа на Прага.