Специално пред БНТ: Шарън Бъроу за безработицата, социалните мерки и прогнозите след COVID-19

Извънредната обстановка не е приключила у нас. Всъщност сме в най-важния период, второто тримесечие на годината, което ще ни покаже какво се случва - колко хора останаха без работа реално, сбъднаха ли се прогнозите.

ООН твърди, че 200 милиона работни места ще бъдат загубени от затворените производства, а по данни на Международната организация на профсъюзите става въпрос за 300 милиона засегнати и застрашени работни места.

Най-големият въпрос е дали и на трудовия пазар ще наблюдаваме V формата на възстановяване или ще сме свидетели на бавни и дълги процеси.

Какво да очакваме, ще има ли втора вълна на безработица и как оттук нататък дългосрочно ще се променят отношенията между работник-работодател - вижте в специалното интервю за предаването БИЗНЕС.БГ с една от водещите световни фигури по въпросите за трудовите права - генералният секретар на Международната конфедерация на профсъюзите Шарън Бъроу.

БНТ: Г-жо Бъроу, колко хора загубиха работните си места по света и в Европа, заради пандемията?

Шарън Бъроу, генерален секретар на Международната конфедерация на профсъюзите: Знаем, че са застрашени и могат да бъдат загубени 300 милиона работни места по света. Наше проучване показва, че 87% от синдикалните структури по света казват, че компаниите правят съкращения. Няма страна, в която фирмите да не освобождават работници. А САЩ и Европа са най-засегнати. Разбира се, въпросът е колко и какви са социалните защити за освободените вече хора. За България знаем, че имате една много добра мярка като 60 към 40 и тя гарантира 60 на сто от осигурителния доход на хората. И е хубаво тази мярка да продължи и през целия процес на възстановяване, за да не се окажем в сходна ситуация след 5 или 10 години.

БНТ: Смятате ли, че този процент на подпомагане по мярката 60 към 40 трябва да се повиши?

Шарън Бъроу: Генерален секретар на Международната конфедерация на профсъюзите: Да, трябва да е по-висок. Има няколко важни неща, когато говорим за подкрепа на работещите - и това може да стане по няколко линии като плащане на болнични, гарантиране на дохода, безплатен достъп до здравеопазване, и само преминавайки през тези процеси може да вървим към възстановяване и устойчивост. Важно е да запазим част от тези подкрепящи мерки, да ги съхраним като превенция срещу бъдещи шокове върху икономиката. Когато една компания мисли за своето възстановяване, тя трябва да има предвид и как гарантира заплатите на своите служители. Защото така се подпомага цикъла на потреблението, което раздвижва икономиката. Наше проучване преди кризата показва, че 94% от работещите в България смятат минималната работна заплата за прекалено ниска и крайно недостатъчна да се живее прилично. А други 86% от хората пак преди кризата са били притеснени, че могат да загубят работата си. Несигурността за работното място поражда страх, липсата на социална закрила в много страни по света води дори до глад. Затова е толкова крайно необходимо да има план за най-бедните, и този план трябва да се обсъжда и с профсъюзите. Имайте предвид, че оттук нататък инвестициите в здравеопазване и образованието никога повече няма да бъдат подценени. В противен случай, ще се озовем на същото място след време, без значение дали ще е заради климатични промени и криза, заради пандемия или финансов трус.

БНТ: Кои са най-уязвимите страни в Европа?

Шарън Бъроу: Генерален секретар на Международната конфедерация на профсъюзите: Западните Балкани са критично уязвени по време на COVID. България е страната с най-ниските доходи в Европа, което ви прави по-слаби и не само по отношение на хората и пазара на труда, но и по отношение на икономиката. Трябва да се говори за това по време на възстановяването. И все пак да отбележим, че колкото повече се приближаваме до Централна Европа, и до страните по-близо до Еврозоната, резултатите стават драматични. България се справи повече от добре по отношение на спешните и навременни мерки, които бяха предприети в началото на кризата - и по отношение на синдикатите, и по отношение на доходите на хората, както и към индустриите, опитвайки се да намали лошото влияние на вируса. Все пак нито една страна обаче не е имунизирана срещу икономически шок. Да не забравяме, че икономическата стабилност се гради върху работните места, заплатите и социалните мерки и закрила.

БНТ: Какъв процент от хората, които са освободени, ще успеят да си върнат работата или да намерят нови алтернативи?

Шарън Бъроу: Генерален секретар на Международната конфедерация на профсъюзите: Силно притеснени сме за безработицата по света, това не е нещо, което ще премине просто така и възстановяването няма да е бързо. Апелът ни към правителствата е да защитават работните места и фирмите, но и да създават нови. Трябва да има инвестиции, особено в инфраструктура и в зелена инфраструктура, защото климатичните проблеми не са отминали. Разбира се, необходими са инвестиции, насочени към политики за развиване на индустрии. Не на последно място са нужни инвестиции и за здравеопазването, и за социалната политика - само така ще създаваме и нови устойчиви работни места. Инвестициите са моторът, за да се постига все по-пълна заетост, и равнопоставеност. Нужен ни е нов обществен договор, защото старият се пропука още дори преди Ковид кризата. Хората и планетата трябва да бъдат поставени в ядрото и сърцето на процеса на възстановяването.

БНТ: Какъв е средният процент на безработица в Европа и каква е прогнозата оттук нататък?

Шарън Бъроу: Генерален секретар на Международната конфедерация на профсъюзите: Нивото на безработица в Европа се покачи драстично, по последни данни около 15%. Но сериозният проблем е, че по света имаме 25 процента или дори повече, хора, които работят без договори. 20% е сивият сектор и в моята страна - Австралия, където не сме виждали такова ниво на безработни от Великата депресия насам. И икономическата ситуация, към която сме се насочили може да е три пъти по-задълбочена и лоша от онази, с която се сблъскахме по време на депресията. 1,6 милиарда души по света работят незаконно, без минимален доход, и без надежда за прилична работа през следващите няколко месеци. Затова социалната закрила е толкова важна. 60 на сто от работещите по света са в сивия сектор, и в това число се включват дори и новосъздадени бизнеси, в сферата на дигитализацията, на фирми разработващи нови онлайн платформи, независими професии, фрилансърите също. Ако насочим вниманието си върху онези, отпаднали от пазара на труда, от т.нар. "изключени", върху тези без подкрепа, става повече от ясно, че трябва да построим едно различно бъдеще. Основата му трябва да е построена върху трудовите права - заетост, минимална работна заплата. Социалният диалог е на фокус - работодатели и служители трябва да се говорят.

БНТ: Кои са онези работни места с потенциал за растеж?

Шарън Бъроу: Генерален секретар на Международната конфедерация на профсъюзите: Както виждате, по-равнопоставените общества са и по-слабо засегнати от пандемията - като северните държави. Те много бързо преминаха през кризата, защото се фокусираха върху социалната защита. Австрия и Германия, както и много други държави, осъзнаха, че трябва да споделят и да мислят за работните места. Намаляват работното време, преговарят със синдикатите, с цел осигуряване на максимален доход. Трябва да мислим за много различен подход в бъдеще. Въпросът е как в тази ситуация да съумеем дори да повишаваме заплатите на работниците? Как да направим така, че никога повече най-важните публични сектори като здравеопазването и образованието да не остават недофинансирани?
Неравенството поражда гняв, климатичните промени създават опустошение, прогресът на жените във все по-голямото им участие на пазара на труда се забавя, а на фона на това правим все повече избори, обусловени на дигиталните процеси и цифровизацията, общото ни развитие поставя все повече работни места в риск. Възстановяването от пандемията трябва да обхване всички тези процеси заедно с икономическия трус от кризата. Защото алчността, корупцията, данъчните измами, всичко това е резултат от действията на хора, които просто искат да печелят още и още, без да споделят. И това трябва да спре. Няма логика, нито смисъл в това да правиш пари, ако не споделяш. Защо разрастваме и правим икономиките ни по-големи, ако не сме готови да си помагаме и да споделяме света. Искаме различно бъдеще.
Криза, която не е добре управлявана, може да доведе хората до там, че да молят за работа. И не защото имат претенциите за определено място, а защото са отчаяни да осигурят храна на семействата си. Затова трябва да се споделя, да плащаме почтено данъците си, да бъдем по -толерантни. Не можем така да продължаваме да живеем. Не може да позволим на някои работодатели да продължават да отказват да се договорят колективно, за да са по-защитени правата на хората им. Не може най-богатите държави да стоят настрана и да не искат да съдействат за развитието, за създаването на работа в най-бедните региони. Не е това светът, към който се стремим.