"Срам за Европа и всички останали": Шок и сълзи в Косово след присъдата на Хашим Тачи

Бившият президент на Косово Хашим Тачи беше осъден на 25 години затвор за престъпления по време на войната за независимост на Косово от Сърбия през 90-те. Трима негови сподвижници отговаряха по сходни обвинения и получиха съответно 25, 18 и 13 години зад решетките. Конфликтът в Косово взе 13 000 жертви, 11 000 от които етнически албанци.

• Бившият косовски президент Хашим Тачи беше осъден на 25 години затвор от Трибунала в Хага

След 3-годишен процес трибуналът в Хага призна 58-годишния Тачи за виновен за убийства, незаконни арести, изтезания и жестоко отношение. Редица други обвинения не бяха доказани. Обвинението искаше 45 години затвор и за четиримата подсъдими.

Съдия Чарлз Смит: „Съдебният състав ви осъжда на обща присъда от 25 години затвор с приспадане на излежаното време. Г-н Тачи, може да седнете“.

Тачи е съосновател на Армията за освобождение на Косово и първи премиер на страната след обявяване на независимостта през 2008 г. По-късно стана президент, но подаде оставка през 2020 г., за да отговаря по обвиненията в Хага. Смятан е за герой в Косово, където присъдата предизвика шок и сълзи.

Мексиде Бекики, жителка на Прищина: „Срам за Европа и всички останали. Те осъдиха Косово“.

Тахир Битики, пенсионер от Прищина: „Този съд е всичко друго, но не и съд. Това е расистки съд. От самото начало е командван от Русия и Сърбия, но и от косовски шпиони. Този процес беше не за справедливост, а за политика“.

Стотици привърженици на Тачи бяха и пред съда в Хага.

Ружди Кероли, привърженик на Хашим Тачи: „Много сме разочаровани. Не мисля, че присъдата е правилна. Армията за освобождение на Косово се бореше за нашата свобода. Как е възможно борци за свобода да бъдат престъпници?“

Войната в Косово започна като вътрешен етнически конфликт между албанското мнозинство и сръбските сили за сигурност след отнемане на автономията на тогавашната сръбска провинция. Опитът за мирна съпротива на етническите албанци, начело с Ибрахим Ругова, не дава резултат и се стига до въоръжена борба и появата на Армията за освобождение на Косово.

През март 1999 г. НАТО нанесе въздушни удари, принудили силите на Белград да напуснат провинцията. Белград и до днес не признава независимостта, остава и противопоставянето със сръбското малцинство, концентрирано в Косовска Митровица, където има мироопазваща мисия на НАТО. През 2003 г. за Тачи нещата изглеждат различно.

Хашим Тачи (кадри от филма на БНТ „Гласът на кръвта“ – 2003 г.): „Косово не може да се федерализира. В Косово не може да има анклави, не може да има паралелни институции. Косово си има собствени институции, в които са включени всички – цялата косоварска общност“.

Като президент Тачи се стреми към нормализация на отношенията със Сърбия:

Хашим Тачи (архив на БНТ, 2016 г.): „Трябва да изградим добри съседски отношения, да засилим сътрудничеството, да създадем условия за помирение между нашите държави, нашите общества, защото само чрез помирение можем да продължим напред в икономиката, в създаването на нови работни места, в създаването на добър живот и перспектива за региона. Защото добрите съседски отношения между Косово и Сърбия имат влияние върху целия регион."

Снимки: АП/БТА и ЕПА/БГНЕС

Сега Косово е в дълбока институционална криза. След три предсрочни вота за година и половина, едва преди три дни парламентът одобри ново правителство на досегашния премиер Албин Курти. Парламентът все още не може да избере нов президент.