Кои са новите обитателите на моретата: Рибата-балон в Егейско море - инвазивна, лакома и отровна

Големите жеги, които мъчат Европа още в началото на лятото, са част от много по-голям процес на затопляне, който я поставя начело в класацията с най-бързо загряващите се континенти. Този процес променя живота както на сушата, така и във водата.

Все повече гръцки рибари се връщат от морето с разкъсани мрежи и все по-малко риба. Причината е агресивен нашественик, който променя екосистемата на Средиземно море и поставя под заплаха поминъка на стотици семейства.

• Опасна "риба заек" плува в гръцки води, властите предлагат заплащане при улов

В пристанището на Йерапетра, на южния бряг на остров Крит, рибарят Алексис Харламбакис показва една от причините за тревогата си. Това е риба-балон - инвазивен вид, който през последните две десетилетия завладява гръцките води.

Алексис Харламбакис, рибар: "Ако тази риба ви ухапе, може да ви отнесе целия пръст. Това е морска напаст. Не оставя нищо след себе си."

Доказателството е на палубата на съседната лодка – скат, морски платики и други риби са наполовина изядени още преди да бъдат извадени от мрежите. Рибарите разказват, че инвазивните видове постепенно изместват местните популации.

Ламбис Ацаракис, рибар: "Търговските видове риба изчезнаха. Морето вече е пълно с риба лъв, риба балон и тромпетна риба – все инвазивни видове. През Суецкия канал не влиза нито една полезна риба – само лоши."

Рибата балон е всеяден хищник, който на дължина достига между 40 и 60 сантиметра. Храни се с други риби, ракообразни и мекотели, а в Средиземно море практически няма естествени врагове.

Янис Янкакис, рибар: "Изяжда всичко, което срещне. Нищо не може да спре тази риба."

Според учените това е поредното доказателство как климатичните промени и затоплянето на морските води променят екосистемите. Видът произхожда от Червено море и Индийския океан и достига Средиземно море през Суецкия канал. За първи път е регистриран край Крит през 2005 година, а днес вече се среща в почти цялото Егейско море.

Освен че унищожава улова, рибата балон разкъсва рибарските мрежи, поврежда въдиците и дори прегризва металните куки.

Нота Перистераки, морски биолог, Гръцки център за морски изследвания: "Нашите проучвания показват, че този вид оказва сериозно въздействие върху крайбрежния риболов. Мощните му зъби разкъсват мрежите и дори прегризват куките. Изчисляваме, че загубите възлизат на около 8500 евро годишно за всеки риболовен кораб."

Същите щети описват и самите рибари.

Алексис Харламбакис, рибар: "Ако тази лодка не беше моя, отдавна щях да се откажа. Положението е критично. Не можем да оцелеем. След пет дни в морето мрежите вече са неизползваеми. Поправях ги два дни, а тази сутрин открих още двайсет нови дупки."

Освен икономическа, рибата балон представлява и сериозна опасност за хората. Органите ѝ съдържат тетродотоксин – една от най-силните отрови в природата.

Теокла Анастасиу, морски биолог: "Тетродотоксинът е изключително опасен при поглъщане. Той може да предизвика сърдечна недостатъчност и спиране на дишането. Затова при работа с тази риба е необходима изключителна предпазливост."

Заради високата токсичност уловените риби балон днес се третират като опасен отпадък и се унищожават чрез изгаряне. Въпреки страховете, медицински и туристически асоциации на Крит подчертават, че рибите не нападат туристи в зоните за къпане и са заплаха основно за риболовната индустрия. А рибарите настояват държавата да субсидира организирания улов на рибата балон – практика, която вече се прилага успешно в съседен Кипър. Новият стимул, предвиден от гръцките власти е рибарите да получават 5,33 евро за килограм риба-балон, уловена в рамките на схемата, която първоначално ще бъде въведена в южната част на Егейско море и на остров Крит.