Проверка на факти: Идентичен с американския закон ли е българският законопроект за чуждите агенти?

Законопроектът за чуждите агенти, който партия "Възраждане" за пореден път внесе в Народното събрание, предизвика силна реакция в обществото. Ще бъдат ли обявени за чужди агенти хората, които събират пари за болни деца? Учениците, които получават награди от международни олимпиади? Учените, които работят по международни проекти? Сравнението с руския закон, който бе наложен в Грузия и Унгария, е неизбежно. Самият Костадин Костадинов обаче твърди, че законопроектът му е почти идентичен с американския закон. Така ли е наистина?

На 11 септември пред журналисти Костадин Костадинов коментира законопроекта за чуждестранните агенти като заяви:

"Една от най-устойчивите лъжи е тази, че законът е преписан от руския закон. Законът е почти едно към едно преписан от американския закон за регистрация на чуждите агенти".

Така ли е наистина? Отговаря ли на истината твърдението на Костадин Костадинов? Проверката на факти показа, че това не е така.

Как стигнахме до този извод?

За да определим наличието на прилики, сравняваме основни положения в трите закона - български, руски и американски - дефиницията за чужд агент, дейности, с които се занимава агента, дефиницията за чуждо подпомагане (финансиране), рестрикциите, глобите и наказанията, които законът налага. Сравняваме текстовете в българския законопроект за наличие на сходни текстове в другите два закона.

Какво показа проверката на факти:

Първо - кой е "чужд агент" и какви дейности извършва:

Според българския законопроект - лице, което получава парични средства или други материални помощи от чуждестранни източници. Подобна е дефиницията в руския - лице, което е получило подкрепа или се намира под чуждестранно влияние. При американския обаче логиката е различна - не става дума за получаване на пари, а за вид работни взаимоотношения.

Какви дейности извършва чуждия агент? - според българския законопроект - формира обществено мнение, упражнява влияние върху свободното формиране на убеждения на групи от обществото, публично разпространява мнение или позиция, публично защитава чужди идеологии. По всички точки откриваме сходства с руския закон. В американския фокусът е различен - там агентът заема определени длъжности или е зает с дейности, чрез които официално представлява чужд принципал. В българския и руския вариант липсва изискване дейността, за която е получено подпомагане да е в интерес на този, който дава парите.

Дефиниции какво е чуждестранно подпомагане има само в българския и руския закон.
Когато някой е регистриран като чужд агент, според законопроекта на Възраждане, той трябва да маркира всяка своя публикация, картина, каталог, чертеж, визитка, ноти, всеки материал, който създава с голям надпис на заглавната страница - чуждестранен агент. Точно както в Русия. Без значение за какво служи и в какъв контекст е създаден въпросния материал. В американския закон се надписват единствено информационни материали за или в интерес на чуждестранния принципал, който е обслужван от неговия представител.

И в България, и в Русия регистрираните като агенти нямат право да работят в образователни институции, включително детски градини, университети, определени министерства. В американския закон липсва такъв текст.

По отношение на глобите спрямо агенти, които не се регистрират българският законопроект, се доближава до американските текстове. В Русия директно заличават юридическите лица, и не конкретизират какво се случва с физическите.

Заключение: Твърдението на Костадин Костадинов, че законопроектът за чуждестранните агенти е почти идентичен с американския не отговаря на истината. Законопроектът по-скоро следва духа на руския закон.