В Деня на белия бастун: Незрящи във Варна искат градската среда да стане по-достъпна

В Международния ден на белия бастун насочваме вниманието към хората с нарушено зрение. Отиваме във Варна, където градската среда на много места остава недостъпна за тях.

За Галина всяко излизане на улицата крие риск, особено ако мястото ѝ е непознато. Обувките, които избира, са с тънки подметки, за да може поне малко да усеща релефа под краката си. Според Галина от Община Варна работят за подобряването на градската среда, но направеното не е достатъчно, за да гарантира безопасността на хората с нарушено зрение.

Галина Ракитянска: „Добри неща правят, но не ги изпипват както трябва. И това, че по спирките има много дупки, също е много опасно. На спирката съм, стъпвам, кракът ми пада наполовина в дупка и аз не знам какво правя, автобусът тръгва през това време.“

Парадоксалното е, че тактилните линии, създадени да ориентират незрящите, понякога се оказват препятствие за тях.

Галина Ракитянска: „Има улеи. Добре, че беше внукът ми да ми каже, че тези улеи са за това. Никой не те информира за тези неща. Някъде минава по-леко, сменям улея, но и това не е решение в повечето случаи и вместо да ми помага, тази жълта линия ме спира. Който има малко видимост, може да се придвижи до спирката, до светофара – зависи накъде е тръгнал. Но който няма видимост, и това няма да види.“

Галина признава, че заради лошата инфраструктура излиза рядко в града. А когато ѝ се наложи да стигне до здравно заведение или институция, придвижването се превръща в изпитание. Едно от тези места във Варна е районът пред Здравната каса.

Галина Ракитянска: „От спирката до Здравната каса има липсващи плочки и на едно място е изкъртено, по което, ако не беше дъщеря ми, аз ходя от едната страна на другата и се пазя. Просто се ограничавам сама. Когато ми се налага да отида някъде, гледам да съм с хора, но и сама… Просто не мога да ангажирам хората.“

За хората с нарушено зрение е важно да има достъпна градска среда, а тактилните плочки да бъдат прецизно поставени, за да не се превръщат в заложници на домовете си.