Изпълняващата функциите главен прокурор Ваня Стефанова да оттегли искането за постановяване на тълкувателно решение по въпроси, свързани с приложението на Закона за достъп до обществена информация от прокуратурата. За това призовават от Програма „Достъп до информация“, които днес представиха годишния си доклад. Над 18 000 са подадените заявления по ЗДОИ за миналата година, много институции обаче стават все по-затворени към гражданите, отчитат експертите.
Преди малко повече от година прокуратурата иска от Върховния административен съд да извади съществена част от дейността ѝ от обхвата на Закона за достъп до обществена информация. Според адвокат Кашъмов, ако гражданите не могат да получат информация какво става със знакови дела, това е риск за демокрацията и пълна липса на контрол.
адв. Александър Кашъмов, програма „Достъп до информация“: „Поради това, че има висящо тълкувателно дело, са спрени всички дела, които са срещу конкретни откази на прокуратурата да даде документи. Как ще се изчисти корупцията в България, ако българското общество е в неведение, прави ли нещо прокуратурата или не прави.“
Друг голям проблем са делата „шамари“ срещу журналисти – искове за стотици хиляди, които имат за цел да заглушат критичните гласове. Страната ни закъснява с приемането на промените в Гражданския процесуален кодекс.
адв. Александър Кашъмов, програма „Достъп до информация“: „Това всъщност е мярка на Европейския съюз за борба с цензурата и мярка, която България се оказва, че не желае да приеме бързо.“
През 2025 година е отменен достъпът на граждани и журналисти до нотариални актове. Това на практика улеснява имотните измами. В доклада се препоръчва имотният регистър да стане отново публичен. Има случаи, в които институции, въпреки че са осъдени да предоставят информация, дори тогава не го правят.
По такъв случай работи адв. Терзийски – става въпрос за казус с осиновяване на кучета в чужбина, които са в риск да бъдат евтаназирани заради проблеми с документи, издадени от Агенцията по храните.
адв. Кирил Терзийски, програма „Достъп до информация“: „Явно част от документите не са изрядни, може би не са попълнени както трябва, не знаем дали заявленията за тях не са попълнени, или самите сертификати за преминаване, сертификатите TRACES не са попълнени правилно. Но в крайна сметка кучета, които биват осиновявани, се оказват в чужбина с неизрядни ветеринарни документи. Българската агенция за безопасност на храните не дава достъп до тези документи, които иначе са в система, която тя е длъжна да поддържа.“
От Агенцията по безопасност на храните отговориха на запитването ни, че ще предоставят повече информация по казуса следващата седмица.
Чуй новините
Подкаст
