Защо част от институциите остават затворени за гражданите?

Изпълняващата функциите главен прокурор Ваня Стефанова да оттегли искането за постановяване на тълкувателно решение по въпроси, свързани с приложението на Закона за достъп до обществена информация от прокуратурата. За това призовават от Програма „Достъп до информация“, които днес представиха годишния си доклад. Над 18 000 са подадените заявления по ЗДОИ за миналата година, много институции обаче стават все по-затворени към гражданите, отчитат експертите.

Преди малко повече от година прокуратурата иска от Върховния административен съд да извади съществена част от дейността ѝ от обхвата на Закона за достъп до обществена информация. Според адвокат Кашъмов, ако гражданите не могат да получат информация какво става със знакови дела, това е риск за демокрацията и пълна липса на контрол.

адв. Александър Кашъмов, програма „Достъп до информация“: „Поради това, че има висящо тълкувателно дело, са спрени всички дела, които са срещу конкретни откази на прокуратурата да даде документи. Как ще се изчисти корупцията в България, ако българското общество е в неведение, прави ли нещо прокуратурата или не прави.“

Друг голям проблем са делата „шамари“ срещу журналисти – искове за стотици хиляди, които имат за цел да заглушат критичните гласове. Страната ни закъснява с приемането на промените в Гражданския процесуален кодекс.

адв. Александър Кашъмов, програма „Достъп до информация“: „Това всъщност е мярка на Европейския съюз за борба с цензурата и мярка, която България се оказва, че не желае да приеме бързо.“

През 2025 година е отменен достъпът на граждани и журналисти до нотариални актове. Това на практика улеснява имотните измами. В доклада се препоръчва имотният регистър да стане отново публичен. Има случаи, в които институции, въпреки че са осъдени да предоставят информация, дори тогава не го правят.

По такъв случай работи адв. Терзийски – става въпрос за казус с осиновяване на кучета в чужбина, които са в риск да бъдат евтаназирани заради проблеми с документи, издадени от Агенцията по храните.

адв. Кирил Терзийски, програма „Достъп до информация“: „Явно част от документите не са изрядни, може би не са попълнени както трябва, не знаем дали заявленията за тях не са попълнени, или самите сертификати за преминаване, сертификатите TRACES не са попълнени правилно. Но в крайна сметка кучета, които биват осиновявани, се оказват в чужбина с неизрядни ветеринарни документи. Българската агенция за безопасност на храните не дава достъп до тези документи, които иначе са в система, която тя е длъжна да поддържа.“

От Агенцията по безопасност на храните отговориха на запитването ни, че ще предоставят повече информация по казуса следващата седмица.

Това е отговорът, който ни изпратиха на 30 юни:

TRACES NT е информационна система на Европейската комисия. Българската агенция по безопасност на храните работи с нея като компетентен орган, но не е неин администратор. Уточняваме, че системата не е предназначена за осиновяване на животни, а служи за нотификация, сертифициране и проследяване на придвижването на животни и животински продукти между държавите.

По посочения от Вас случай са подадени две различни заявления по Закона за достъп до обществена информация. По първото заявление, подадено през август 2025 г., е поискана справка за издадените TRACES документи за кучета от приютите на ОП „Екоравновесие“ за последните пет години. Информация не е предоставена, тъй като БАБХ не създава и няма нормативно задължение да съхранява такава. По второто заявление Административен съд – София-град е отменил административното решение на БАБХ и е върнал преписката за ново произнасяне, без да задължава Агенцията да предостави документи от системата TRACES.

По отношение на твърденията, че кучета са били евтаназирани в чужбина поради неправилно издадени сертификати TRACES, към настоящия момент в БАБХ няма официално установени факти, които да потвърждават подобни случаи.

Информация по подобни казуси постъпва чрез Мрежата за предупреждение и сътрудничество, Мрежата за борба с измамите по агрохранителната верига на Европейската комисия, както и по сигнали от компетентни органи, организации и граждани. Българската агенция по безопасност на храните обработва всички постъпили сигнали, включително получените чрез европейските механизми за административно сътрудничество. При установени данни за нарушения се предприемат съответните контролни действия.