Август остава подходящ месец за почивка на морето, каза синоптикът Анастасия Стойчева
Юли тази година се оказва по-хладен от обичайното за страната, въпреки че месецът традиционно е най-топлият в годината. Валежите остават неравномерно разпределени – в някои райони има количества над нормата, но в голяма част от България се наблюдава характерното за летните месеци засушаване. Това коментира в студиото на "Денят започва" синоптикът от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) Анастасия Стойчева.
По думите ѝ предстои период с по-високи температури, последван от ново съществено захлаждане около 22 юли, което ще донесе по-комфортни условия в страната, но и риск от локални интензивни валежи и гръмотевични бури.
"Юли месец е най-горещият месец в нашата страна и той белязва лятото. Всички усещаме температурите навън, но е хубаво, когато ги видим на карта, обобщени, за да сме наясно какво се случва", каза Анастасия Стойчева.

снимка: БНТ
Тя обясни, че температурните карти за юли тази година не показват обичайните за месеца наситени червени цветове, които са знак за значително наднормени температури:
"Често, когато показваме тези карти, те стоят и на нашата страница и са повече оцветени в оранжево и червено. Сега този юли, както и юни преди това, няма чак толкова наситени цветове. Тоест не сме много над нормите. Даже има райони, в които цветовете са зелено и синьо, а отклоненията са отрицателни", допълни тя.
По думите ѝ като цяло картината показва по-хладен юли спрямо климатичните норми:
"Имахме дори сутрешни температури в котловините на Западна България под 10 градуса. Това за юли наистина е прецедент и рядко се случва", посочи Стойчева.

Средното отклонение от нормите е около два градуса, като отделни райони са около и над нормата, но те са малко. По отношение на валежите синоптикът посочи, че картината е типична за летните месеци – с големи разлики между отделните райони.
"През лятото няма как да очакваме да имаме масови валежи. Тази карта винаги през летните месеци изглежда с неравномерно разпределение. В едни конкретни райони процентът от нормата е 100-150 и повече, тоест един-два пъти над нормите", обясни тя.
Такива са части от крайните северозападни райони, части от Северна България и Източните Родопи.
"Но по-голямата част от страната, типично за лятото, установява така нареченото климатично засушаване през летните месеци. Валежите са под 50% от нормата, под 80% от нормата. Трябва да кажем, че нормите не са много големи за летните месеци, което означава, че в тези райони почти не е валяло или въобще не е валяло", каза Анастасия Стойчева.
По думите ѝ картината е предимно на суша, но без екстремно високи температури.

Стойчева коментира и ситуацията в Западна Европа, където през последните седмици бяха отчетени сериозни горещини:
"До скоро този баричен и термичен гребен, който виждаме над Западното и Централното Средиземноморие, беше над Западна Европа. Но през последните дни жегата там малко отпуска, въпреки че температурите остават много високи за тази част от годината."
По думите ѝ някои райони продължават да бъдат под влияние на много топла въздушна маса от Африка:
"Тази гореща въздушна маса ще остане да държи високи температурите в много райони в източната част на Пиренейския полуостров, в Централното Средиземноморие. Всички, които се насочват натам, трябва да имат предвид, че температурите ще са доста високи – над 40 градуса в отделни райони на Италия, Югоизточна Испания и, разбира се, в северните райони на Африка."
Анастасия Стойчева обърна внимание и на т. нар. топлинен комфорт – показател, който отчита не само температурата, но и условията, при които човек усеща времето:
"Това, което измерваме като температури, е при специално създадени метеорологични условия. Това се прави във всички метеорологични станции по света. Температурите се измерват над затревена площ, в закрита специално построена къщичка – метеорологична клетка, и на два метра височина, където се движим всички ние."

"Но ако няма вятър, ако влажността е различна, ако се намираме в градски условия, при които имаме прекалено много асфалт и бетон, тогава усещането е съвсем различно", допълни Стойчева.
Тя посочи, че в следващите дни на много места усещането за температура ще бъде над 38 градуса, особено в Дунавската равнина. По думите ѝ предстои период с повече гръмотевична активност:
"От утре, започвайки от запад, постепенно тези процеси през следващите дни ще обхванат страната. Повечето от тези гръмотевични бури ще започнат следобед."
Стойчева предупреди хората, които ще бъдат в планините, да следят внимателно прогнозите. Най-съществената промяна във времето се очаква около 22 юли:
"Доста по-прохладно в сравнение с това, което имаме сега. Колкото да не ни се струва възможно, отново ще имаме поредното захлаждане, което ще донесе по-ниски за юли температури и ще ни донесе комфорта на ненужните горещини, които ще продължат да имат в останалата част от Южна Европа", каза Стойчева.

Тя уточни, че тогава минималните температури ще бъдат под 20 градуса, на места и под 15, а максималните в по-голямата част от страната ще останат под 30 градуса. Според прогнозата след 27 юли времето постепенно ще се стабилизира:
"Седмицата 20-27 юли ще е белязана от отрицателна температурна аномалия. След това, от 27 юли до 3 август, част от тази по-топла въздушна маса ще обхване Западна и Централна България, докато на изток и заради морето ще бъде малко по-прохладно", обясни синоптикът.
По отношение на валежите тя посочи, че в периода 20-27 юли все още се очакват повече валежи в южните и източните райони.
"След 27 юли ще настъпи доста по-стабилно време. Краят на юли е периодът в нашата страна с климатично най-високи температури – 28, 29 и 30 юли. Засега изглежда, че това ще са дни, в които няма да вали и ще бъде предимно слънчево", каза Стойчева.

По думите ѝ август остава подходящ месец за почивка по Черноморието:
"Август е един хубав месец за плажуване по нашето море. Не забравяйте обаче, че тогава морето е малко с повече вълни. Преобръща се и трябва да се съобразяваме с обстоятелствата, които ни предлага времето", предупреди Анастасия Стойчева.
Вижте целия разговор във видеото
Верижна катастрофа образува километрично задръстване на пътя Созопол – Бургас (СНИМКИ)
Експеримент със симулационни очила: Какви са възприятията на шофьорите, употребили алкохол?